Вместо поздрав-едно сурвакарсхо стихотворение от моето детство ,на поета Йордан Стубел.
Хей,другари
сурвакари!
Хей,юнаци
със калпаци!
Дрян е цъфнал на поляна
с чудно хубава премяна;
всяка клонка позлатена,
всяка пъпка посребрена
с бял варак и мразовина.
Сурва,весела година!...
Едро жито по хамбари,
тлъсти агнета в кошари,
руйно вино по мазите,
мед и восък по пчелите;
пълна къща със имане-
мир и обич да настане,
да живеят като братя
всички хора по земята,
че земята е градина....
Сурва,весела година,
до година,до амина...
събота, 2 януари 2010 г.
неделя, 20 декември 2009 г.
неделя, 29 ноември 2009 г.
Движението на българските майки организира благотворителен коледен базар в няколко града.Занесох някои неща,но не знаех какво ще върви по-добре.Една много мила и способна мама ми подаде идеята за детски престилчици.Ето някои от тях.Изпитах неуписуемо удоволствие,докато ги шиех,защото си представях много малки човечета,които серозно помагат на мама.И с общите усилия на много мами и техни помощници,други малки човечета,които си нямат никого,ще получат малко радост и топлина.



А това бяха платове,от които преди време правих едно сладко одеалце за едно супер сладко бебе.Оказа се,че имам достатъчно за още едно.Прибавих и големите зелени точки,много го освежиха.Зеленото е един от любимите ми цветове.Сега като гледам готовото одеалце,започнах да си мисля за пролетта-май не е толкова далече.
Абонамент за:
Публикации (Atom)