Това са чанти-моливници,които направих с огромно удоволствие за две малки и много мили сестрички.Удоволствието ми стана още по-голямо,когато те искрено, по детски много ги харесаха и се зарадваха.

Ако направите и капаче,за хващане сложете според фантазията си помпонче,копче,цвете или каквото се сетите.Вместо парцалки можете да използвате различни шнурове,прежди или пак каквото се сетите.Различните украси също ще ви подскаже фантазията.

Трябва ви някаква основа.За тази кутия използвах бялото въженце.Но в други случаи съм използвала най-обикновен бинт или лента от по-дебел плат.От плат си нарязвате ленти,широки около 2 см.Добре е платът да не се нищи прекалено и лентите да са дълги между 2 и 3 метра.Започвате да завивате лентата плат върху въженцето.Ако в началото ви се изплъзва,може да си помогнете с игла и конец да ги закрепите заедно.Редувате едно увиване около въженцето,едно захващане към долния ред.Помагайте си с дебела кука за измъкването на лентата.При разширяването на кръга,от време на време правите две увивания.От вас зависи в каква форма ще моделирате-с обло дъно или ц форма на цилиндър.Когато лентата свърши,с два -три бода я свържете със следващата и увийте два пъти на едно място,за да се скрие снаждането.

Занимаващите се с пачуърк знаят,че след всеки проект остават доста парчета плат.Има различни начини те да бъдат оползотворени.Един от тях е да си направим крейзи от дребни парченца.Но понякога остават дълги тесни ивици,от които могат да се изработят различни по форма и размер кошнички,панерчета,кутии,с най-различно предназначение.Тук ще се опитам да покажа в картинки как да го направим.

Подложки за сервиране с джобче за прибори.

Част от процеса и готовите иделия-кошничка и подложки за кафе с панерче.

При щастие никога няма приятели

Николай Рьорих и посланието на разказа „Викингът Гримр”

Викингът Гримр стана много стар. Преди години той беше най-добрият вожд и за него знаеха дори в далечни страни. Но сега викингът вече не излиза в морето с бързоходния си дракон. Гримр беше знатен човек. Денем седи викингът на високия пруст, раздава правосъдие и гледа с мъдро око хорските кавги.

Гримр прекарва дълго време с приятели. И сега при него са надошли разни приятели. Гримр наля в делвата медовина и я поднесе, за да пият всички и всеки да си каже най-голямото желание. Всеки казваше нещо различно. Богатите искаха почит. На бедните им се щеше да забогатеят. По-глупавите искаха да започнат живота си отначало, а мъдрите поглеждаха отвъд границата на смъртта. Младите искаха да се отличат в битка, беше ги страх, че животът им ще премине в тишина без победа.

Гримр взе делвата последен, както подобава на стопанин, и понечи да заговори, но се замисли и дълго гледа надолу, а косата падна като бял калпак на челото му. После викингът каза:

- Иска ми се да имам приятел, поне един верен приятел!

Тогава се размърдаха около Гримр гостите му, та чак масите заскърцаха, всички започнаха да говорят един през друг:

- Гримр – така заговори Олав, който беше дошъл от Мечата долина, - нима не съм ти бил приятел? Когато бързаше да спасиш живота си в изгнание, кой пръв ти подаде ръка и помоли краля да те върне? Спомни си за твоя приятел!

От другата страна се мъчеше да погледне Гримр право в очите викингът Харалд и говореше, а с ръка се заканваше:

- Ей, слушай Гримр! Когато врагове изгориха чифлика ти и отмъкнага богатството ти, у кого живя по онова време? Кой построи заедно с теб новата ти къша? Спомни си за твоя приятел!

До него като гарван грачеше много старият Ейрик, по прякор Червения:

- Гримр! В битката край Северната планина кой държа щита над главата ти? Кой пое удара вместо теб? Спомни си за своя приятел!

- Гримр! Кой не повярва, когато те наклеветиха твоите врагове? Спомни си!

- Гримр, ти каза неразумна дума! Ти, вече беловласият и старият, който много си видял в живота! Не е хубаво, че забравяш приятелите си, които са ти били верни дори по време на твоите мъки и нещастия.

Тогава Гримр стана и започна така:

- Искам да ви кажа. Помня всичко, което сте сторили за мен; боговете са ми свидетели. Аз ви обичам, ала сега се сетих за една моя много стара мисъл и казах невъзможна дума. Вие сте ми приятели, вие сте ми другари в нещастията и затова съм ви благодарен. Но ще ви кажа истината: в щастието не съм имал приятели. И такива изобщо няма, не съществуват на земята. Бил съм щастлив много рядко, дори не е трудно да си спомня кога именно.

Бях щастлив след битката с датчаните, когато потопихме край Лебедовия нос сто датски ладии. Всички мои дружинници запяха свещената песен и ме понесоха на щит. Аз бях щастлив. И всички ми казваха приятни думи, ала сърцата на приятелите мълчаха.

Не съм имал приятели в щастие.

Бях щастлив, когато кралят ме покани на лов. Убих дванайсет мечки и спасих краля, когато лосът искаше да го промуши. Тогава кралят ме целуна и ме нарече най-добрият измежду мъжете. Всички ми казваха приятни думи, но на сърцата на приятелите ми не им беше приятно.

Не познавам приятели в щастие.

Всички наричаха Ингерда най-красивата девойка. Заради нея ставаха двубои и в тях загинаха доста хора. А аз я доведох в дома си като жена. Честитяха ми и ми беше хубаво, но думите на моите приятели не бяха от сърце.

Не вярвам да има приятели в щастие.

При щастие никога няма приятели.

Не помня майка си, а жена ми не живя дълго. Не знам били ли са те такива приятели. Веднъж ми се случи да видя такова нещо. Една жена хранеше бледо и бедно дете, а до нея седеше друго – здраво, и то също беше гладно. Попитах жената защо не обръща внимание на здравото дете, което на всичко отгоре беше и хубавичко. Жената ми отговори: „Обичам ги и двете, но това е болно и нещастно.”

Когато ме сполети нещастие, аз, клетият, се държа за приятелите си. Но при щастие стоя сам, сякаш на висока планина. Човек по време на щастие е много високо, а сърцата ни са отворени само надолу. В моето нещастие вие, приятели, сте живели за себе си.

Ще ви кажа и това, че думите ми бяха невъзможни, и в щастие няма приятел, иначе той не ще бъде човек.

Всички сметнаха думите на викинга Гримр за чудати и мнозина не му повярваха.