събота, 2 януари 2010 г.

Нова Година.

Вместо поздрав-едно сурвакарсхо стихотворение от моето детство ,на поета Йордан Стубел.


Хей,другари
сурвакари!
Хей,юнаци
със калпаци!

Дрян е цъфнал на поляна
с чудно хубава премяна;
всяка клонка позлатена,
всяка пъпка посребрена
с бял варак и мразовина.
Сурва,весела година!...

Едро жито по хамбари,
тлъсти агнета в кошари,
руйно вино по мазите,
мед и восък по пчелите;
пълна къща със имане-
мир и обич да настане,
да живеят като братя
всички хора по земята,
че земята е градина....
Сурва,весела година,
до година,до амина...